Районен съд Кюстендил определи мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на обвиняем от прокуратурата в три престъпления: за причиняване на лека телесна повреда на лекар специализант в МБАЛ „Д- р Н. Василиев“ – гр. Кюстендил, на смяна в Спешно отделение при изпълнение на службата му, като му ударил три шамара по лицето, като деянието е извършено по хулигански подбуди; за закана за убийство към лекаря, отправена на публично място пред входа на Спешно отделение и за хулиганство, отличаващо се с изключителна дързост – замахнал с юмрук към лицето на медицинския специалист, на смяна в Спешно отделение, при изпълнение на службата му и в последствие нанесъл три удара с ръка – шамари по дясната страна на лицето на лекаря специализант, като същевременно заплашил медицинска сестра в Спешното отделение при изпълнение на службата й с физическа саморазправа, като приближил стиснатия юмрук на ръката си към лицето й, като й казал, че ще я набие, като хулиганските действия се отличават с изключителна дързост, се казва в искането на Районна прокуратура.

Съдът, под председателството на съдия Преслава Дякова уважи исканeто направено от Районна прокуратура Кюстендил за вземане на най – тежката мярка за неотклонение – „задържане под стража“. Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Кюстендил.

Съдът намира, че при проведените до момента процесуално – следствени действия в хода на досъдебното производство са събрани доказателства и е формирана определена доказателствена съвкупност, от която, въпреки ранния ход на разследването и неприключилата дейност по него, може да се изведе обосновано предположение за възможността обвиняемият Л. И.  да е автор на вменените му деяния. Обстоятелството, че в случая се касае за няколко престъпления, едно от които тежко по смисъла на НК и насочени против личността, както и данните за съдимост на обвиняемия – наличие на предходно осъждане, водят до извода за наличието на завишена обществена опасност, както на самото деяние, така и на дееца. Същият с поведението си демонстрира трайни престъпни наклонности, както и явно незачитане на правилата за поведение и в частност на законовите разпоредби. От тук категорично следва, че е налице и третата предпоставка по чл. 63, ал.1 от НПК, а именно – съществува реална опасност обвиняемият да извърши друго престъпление. Ето защо и без да обсъжда опасността обвиняемият да се укрие, съдът счита, че следва да бъде уважено искането за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“, посочва в мотивите си съдия Дякова.

ЗАБЕЛЕЖКА: Съгласно чл.16 от НПК обвиняемият се смята за НЕВИНЕН до установяване на противното с влязла в сила присъда.