Мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на обвиняем за причиняване на средна телесна повреда – фрактура на лява ръка, в условията на домашно насилие, определи Районен съд Кюстендил. Съдът, под председателството на съдия Чавдар Тодоров уважи исканeто направено от Районна прокуратура Кюстендил за вземане на най – тежката мярка за неотклонение. Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Кюстендил.

М. К. / на 49 г., осъждан / е привлечен като обвиняем за това, че на 28.01.2026 г., в апартамент в гр. Кюстендил, е причинил на жената, с която живее на съпружески начала, чрез бутане и нанасяне на удари по тялото, и последвало падане на пода, средна телесна повреда – фрактура на лява ръка, като деянието е извършено в условията на домашно насилие, посочват в искането си до съда от Районна прокуратура.

Съдът намира, че от събраните до момента доказателства, макар производството да е в много ранен етап, може да бъде направено и изискуемото от закона обосновано предположение, че именно привлеченото към наказателна отговорност лице е извършило престъплението, за което е привлечено да отговаря. Повдигнатото му обвинение е за тежко умишлено престъпление по смисъла на закона, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от две до десет години. Показанията на свидетеля Б. Т. дадени в качеството й на свидетел подробно описват случилото се и описанието сочи на поведение на обвиняемия съставомерно по текста, по който му е повдигнато първоначално обвинение. Същата дава показания в качеството на свидетел, като в друга насока са обясненията на обвиняемия след привличането му като обвиняем, които възпроизведе и пред съда. Доколко двамата са били единствените преки участници в случилото се, съдът счита, че на този етап следва да се кредитират показанията на свидетеля за формиране на извод по смисъла на чл. 63, ал. 1 от НПК. От събраните доказателства се установява, че обвиняемият е осъждан, включително на наказания „лишаване от свобода“, които е търпял при „строг“ първоначален режим. От дадените от пострадалата показания по ДП, е видно, че акта на домашно насилие, за което му е повдигнато обвинение не е единичен и изолиран случай. Гореописаните обстоятелства обуславят единствения възможен извод за наличие на висока обществена опасност на деянието и на дееца. Евентуалното вземане на по-лека мярка за неотклонение, за каквато пледира защитата на обвиняемия, би означавало въвеждане на опасност от извършване на друго престъпление, пише в мотивите на съдия Тодоров.

ЗАБЕЛЕЖКА: Съгласно чл.16 от НПК обвиняемият се смята за НЕВИНЕН до установяване на противното с влязла в сила присъда.